Живеем в свят на илюзии. Много от проблемите, които  са

Живеем в свят на илюзии. Много от проблемите, които  са ни обсебили и заемат мозъка ни, са напълно вследствие на принудително „ засадени “ импулси,  да станем нещо или някой, които не сме. Това по никакъв начин не е инцидентно.

Тъй като ние сме индоктринирани в тази авторитарно–корпоративно–потребителска просвета,  преобладаваща в човешкия жанр,  подготвени сме, че някои аспекти на нашето общество са недосегаеми истини, и че избрани способи за битие и държание са желани.

В огромна степен в смисъла на думата ние сме поробени. Мнозина назовават това Матрицата, потисничество- система за цялостен надзор, който прониква в мозъка, програмира хората да са образец,  комфортен за моделиране,  в сходство с условията и с цел да основава действителност, която считаме за същинска. Колкото и неистинска да е тя. Факт.

„ В затвора  илюзиите ни дават комфорт “ – Нелсън Мандела

1. Илюзията за Закон, Власт и Ред

За доста от нас законът е морално, правно обвързване, норма, която би трябвало да съблюдаваме (бел.ред. За България… надали!?), а корупцията, лъжата и непрестанните кавги непрекъснато потвърждават, че той (законът) е доста еластичен, стига единствено да  имаш мускулите да го огънеш.

Полицейщината е в интерес на тези, имащи пари и власт. „ Те “ са даже в спалнята ни, имащи всякаква информация за нас. И на целият този декор, замъгляващ мозъка ни, се водят войни, убиващи и унищожаващи цели нации и култури.

Когато самият закон не се придържа към закона, то той не е закон. Пищността и атрибутите на властта са единствено за укриване на истината, че актуалният международен ред е учреден на контрола, а не на единодушието.

2. Илюзията за разцвет и благополучие

Поддържането на илюзията за разцвет е от решаващо значение за стопанската система, тъй като нейното основаване е построена върху потреблението, измами, заеми и задължения.

Банковата самата система е била проектирана от горната страна надолу, с цел да сътвори безкрайно благосъстояние за някои хора и заробването до гроб на останалата част от нас (Справка: банковата рецесия в Съединени американски щати и Европа, когато банките бяха избавени с парите на данъкоплатците).

Карат ни да имаме вяра, че щастието е в придобиването на материални придобивки, колкото по скъпи толкоз по- щастливи би трябвало да сме (гледайте, която и да е тв програма).

Истинският разцвет е жива среда от обилие, здраве, благополучие и обич и взаимоотношения-нещо друго от „ насажданата “ идеология.

3. Илюзията за избор и независимост

Четете дребния шрифт, тъй като когато пристигна сметката, тя се заплаща от вас. Свободата е да имаш същински избор, а не избор налаган от рамките на една  корумпирана правна и данъчна система и в рамките на културно признати и прилагани правила. Илюзията за независимост и избор са мощен инструмент за насилничество и по този начин ни привикват към „ каишките “, че даже се усещаме комфортно.

4. Илюзията за Истината

Програмирани сме да имаме вяра, че истината идва от малкия екран, държавното управление и медийните звезди. Ако малкия екран прокламира нещо за истина то е реалност.

Без отзиви, константа. Помислете върху този факт, откъснете се от картинката в която сте, трансформирали сме институциите в божества, в които имаме вяра безусловно! Перфектен метод да се постанова „ Тяхната истина “.

И до момента в който самостоятелни мислители и публицисти непрестанно копаят дупки в формалните версии на действителността, то системата е толкоз мощна и всепоглъщаща, че с цел да видиш парченце светлина е належащо доста старания и осъзнатост.

5. Илюзията за времето

Те споделят, че времето е пари, само че това е неистина. Времето е твоят живот. Ако погледнем  света оттатък смисъла на  петте сетива, то откриваме, че духът е безконечен, и че всеки обособен човек е част от тази безкрайност.
Голямата машинация тук е усилване на концепцията, че актуалният миг няма никакво значение, а бъдещето е единственото, което би трябвало да ни интересува.

Това насочва вниманието ни надалеч от това, което в действителност се случва тъкмо в този момент и  го насочва към бъдещето. След като сме  изцяло фокусирани върху това, което следва, а не това, което е, ние сме лесна плячка за рекламодателите и проводниците на боязън, които рисуват визията за бъдещето с всички вероятни паники и безпокойствие, които можем да си представим.

6. Илюзията за отделеността

На стратегическо равнище, тактиката разделяй и владей е общоприета оперативна процедура на нахлуващите армии, само че илюзията за обособеност работи даже по-дълбоко от това.

Ние сме програмирани да имаме вяра, че като човеци сме в конкуренция с всички и всичко към нас, в това число и нашите съседи, и даже майката природа.

Борим се за работно място, кариера, благополучие, обич, здраве, даже за мястото си под слънцето. Докато илюзията за отделеността храни егото и ни дава някакво възприятие на надзор, то  в реалност тя служи да ни поробят по-лесно и да ни отделят от истината, че всичко е Едно. Част от създателя.

По материали на Sigmund Fraud